Who protects your rights
Правителството носи отговорност чрез законите да създаде всички необходими условия за спазването на твоите права. За това са създадени:
Държавна агенция за закрила на детето
В нея работят различни специалисти, лекари, психолози, педагози, юристи, които се грижат за решаването на проблемите на децата в България и българските деца в чужбина. Тази агенция се грижи и за защитата на твоите права. Тя е една от най-важните институции създадена да закриля българските деца.
Дирекция “Социално подпомагане”
Във всяка община има Отдел за закрила на детето. Ако не знаеш къде се намира най-близката за теб община, виж „Връзки” – там са посочени адресите и телефоните на отделите за закрила на детето в различните градове.
В отделите работят социални работници заедно с други специалисти, които помагат за разрешаването на проблемите на децата.
Как Отделът за закрила на детето и специалистите, които работят там, могат да ти помогнат?
- Да подпомогнат родителите ти и тези, които се грижат за теб по проблеми, свързани с твоето отглеждане, възпитание и обучение
- Може да съдействат за създаване на по-добри условия и отношения в семейната среда
- Може да те информират за твоите права и задължения
- Може да съдействат за подобряване на условията, в които живееш
- Ако има конфликт или трудност в общуването между теб и родителите, може да помогнат да го разрешите
- Може да те посъветват при избора на училище и професия или да ти помогнат да си намериш работа, ако си навършил 16 години
Твоите родители също могат да потърсят съдействие в Отдела за закрила на детето.
Каква е ролята на социалния работник от Отдела за закрила на детето?
Социалният работник в Отдела за закрила на детето следи за спазването на правата на детето. Когато правата на някое дете са нарушени социалният работник избира най-подходящия начин за закрила.
Как Отдела за закрила на детето се грижи за спазване на твоите правата?
Когато в Отдела за закрила на детето постъпи сигнал за нарушаване правата на детето, социален работник проучва:
- положението на детето;
- положението на семейството на детето;
- дали получения сигнал е достоверен.
Това проучване и събирането на нужната информация се осъществява чрез:
- среща и разговор с детето;
- среща и разговор с родителите или настойниците на детето и други роднини;
- разговор с други хора, които познават детето и семейството;
- съобразяване с езиковите и културни нужди на детето и семейството.
Кога започва проучването и колко време продължава?
- ако детето е в ситуация застрашаваща живота и здравето му, проучването започва веднага;
- ако детето не е пряко застрашено проучването започва възможно най-бързо;
- цялото проучване завършва за около 30 дни.
Социалният работник информира родителите за резултатите от проучването, но само ако това не застрашава живота и здравето на детето.
Събраната информация помага на социалния работник да прецени, от какъв вид закрила се нуждае детето.
Министерство на вътрешните работи
Може да ти предостави полицейска закрила в рамките на 48 часа, когато:
- си обект на престъпление;
- има непосредствена опасност за твоя живот или здраве;
- има опасност да бъдеш въвлечен в извършването на престъпление;
- си изгубен или в безпомощно състояние;
- когато си без надзор.
Специална закрила
Право на специална закрила имаш в случаите когато:
- нямаш родители или те не са в състояние да се грижат за теб;
- някой проявява насилие, експлоатация, злоупотреба или друго унизително отношение в семейството ти или извън него;
- има опасност за твоето физическо или психическо здраве;
- страдаш от някакво увреждане или болест.
В случаите когато родителите ти са починали, не се знае нищо за тях или по някаква причина не могат да се грижат за теб, социалният работник може да ти съдейства да живееш при:
- близки и роднини,
- в приемно семейство,
- в дом за деца.
Когато е необходимо спешно да ти се окаже помощ можеш да получиш закрила от полицията за 48 часа.
Също така можеш да получиш специална закрила и когато имаш изявени способности и постижения в науката, изкуството или спорта. Когато си дете с изявена дарба имаш право на съдействие за развитието на тази твоя способност.
Какво е приемно семейство?
Семейната среда е много важна за израстването и развитието на децата. За това Законът за закрила на детето дава възможност на децата, които по някаква причина не могат да живеят при родителите си да бъдат настанени в семейство на приемни родители.
Приемното семейство се състои от един или двама души, които се грижат за теб за определен период от време, като за това се сключва специален договор. Тези хора са специално подбрани и обучени за да могат по- най-добър начин да се грижат за теб и твоите нужди. Социалният работник следи за спазване на задълженията на приемното семейство.
Приемното семейство е задължено да съдейства за добри отношения между теб и твоите истински родители, когато това е в твой интерес.
Кой защитава интересите на бездомните деца?
Бездомните деца живеят, а някои от тях и работят на улицата. Сблъскват се всекидневно с рисковете на заобикалящата ги среда: престъпност, изолираност, дискриминация, невъзможност за удовлетворяване на основните им потребности, социално изключване и т.н.
Децата на улицата са деца в риск и спрямо тях се предприемат мерки за закрила. Законодателството залага ориентиран към правата на детето подход, целта на който е да се достигне до децата в улична среда и те да бъдат напълно обхванати в специфичните услуги, от които се нуждаят.
Законът за закрила на детето задължава гражданите незабавно да уведомяват териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане (отделите „Закрила на детето“ в дирекциите „Социално подпомагане“), Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи, когато имат информация за дете, което се нуждае от закрила.
Закрила на дете се предоставя след оценка на сигнал, постъпил в териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане. Ако сигнал за нарушаване на правата на дете е постъпил в Държавната агенция за закрила на детето, той също незабавно се препраща в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“. Социалният работник извършва проучване и индивидуална оценка на сигнала, като събира необходимата информация от различни източници. Въз основа на направената оценка се изготвя план за грижа и спрямо детето се предприема подходяща мярка за закрила, съобразена със спецификата на конкретния случай.
От 01.11.2010 г. на територията на Столична община функционира специализиран екип за работа с просещи деца и деца на улицата. От 2011 г. екипът е част от отдел „Мобилна работа с деца в риск" в Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище. През 24 часа в денонощието, всеки ден (включително в почивни и празнични дни) дежурен служител от екипа приема сигнали на телефон 0882826269, както и сигнали, постъпващи от Националната телефонна линия за деца 116 111; от органите на МВР, от други институции, от граждани, както и в резултат на самостоятелно активно набиране на информация за просещи деца и деца на улицата, които се насочват към компетентните институции. Ежедневно се извършват обходи по изготвен график в различни райони на столицата с цел превенция на просия при децата и др.
На територията на страната са създадени Центрове за работа с деца на улицата. Тази услуга е предназначена както за деца на улицата, така и за деца, които са в риск да попаднат там. Целта е да им се осигури безопасна и защитена среда; да бъдат задоволени основните им потребности; да бъдат създадени условия за нормално развитие и предотвратяване на социалната изолация на децата, както и реинтеграция в семейството, когато това е възможно и др. Мултидисциплинарни екипи в центровете изготвят специализирана оценка за нуждите и потребностите на всяко дете и разработват индивидуален план за работа по всеки случай.
Държавната агенция за закрила на детето поддържа национална телефонна линия за деца, чрез която се предоставя консултиране, информиране и помощ по проблемите на децата. Линията е денонощна и безплатна и използва хармонизирания общоевропейски номер 116 111. В случаите, когато се установява риск за дете, се събира допълнителна информация и се сезират отговорните институции.